Паметник на Георги Измирлиев Македончето
Бюст- паметник на Георги Измирлиев –Македончето се намира на площада с фонтаните срещу сградата на Общината. Автор е професор Димитър Сотиров. Открива се през 2006 г. във връзка със 130 г. от Априлското въстание и обесването на революционера.
Георги Димитров Измирлиев – Македончето е български революционер и общественик. По време на Априлското въстание (1876) е помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I (Търновски) революционен окръг.
Роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от с. Берово в Малешевско, което е родно място и на Ильо войвода. Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
Паметник Васил Левски
Бюст-паметник на В. Левски, с автор Крум Дерменджиев, поставен през 2000 г. Бюстът е отлят от бронз и е поставен върху висок пиедестал. Разположен е в зелената площ срещу ПГСАГ “В. Левски”.
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
Паметник на Македоно-одринското опълчение
В малкото пространство между Младежкия дом и групата от стари къщи от началото на ХХ в., оформено като площад “Мите Марков”, е разположен паметникът на Македоно-одринското опълчение. Негов автор е Борис Гондов. Творбата е поставена през 1979 г. Монументът е внушителен. Върху голяма площадка е поставен гранитен пиедестал с изсечени релефни фигури на опълченци в цял ръст. Над тях на втори пиедестал е поставена бронзовата фигура на “Зовящата победа”.
Паметник на Гоце Делчев
На пл. Македония или “старият площад”, е издигнат паметник на Гоце Делчев. Негов скулптор е Крум Дерменджиев. Поставен е през 1955 г. Фигурата на Г. Делчев е в цял ръст, с хайдушко облекло и наметнат ямурлук.
Паметник на Димитър Благоев
Паметникът на Д.Благоев е създаден от скулптора Борис Гондов през 1971 г. Той е типично за времето си произведение по стил и по начин на изграждане на образа. Седналата фигура на Дядото със свободно поставени върху бастун ръце е излята от бронз и поставена върху нисък пиедестал. Излъчва спокойствие и внушителност.
Скулптурната композиция на Павел Койчев
Скулптурната композиция на Павел Койчев, състояща се от трите фигури “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”. е създадена през 1987 г. Характеризира се с нетрадиционно скъсени пропорции на фигурите и липса на “реалистична точност” при създаване на човешки образи. Композицията е безспорно постижение на автора, както и за скулптурното мислене от последните десетилетия. Създадена е за свободното пространство пред ж.п. гарата в града и случайно прехвърлена на сегашното й място през 1992 г..
Паметник на Ичко Бойчев
Ичко Бойчев е роден през 1882 година в градчето Гумендже, тогава в Османската империя (днес Гумениса, Гърция) в семейство на земеделците Лина и Димо Бойчеви. На 12 години остава кръгъл сирак и израства в бедност. През 1894 година завършва основното училище в Гумендже, после се премества в Солунската българска мъжка гимназия, където изучава география и история. Там се включва първо в тайните революционни кръжоци, а после и във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Ичко Бойчев почива на 17 януари 1960 година, като на погребението му се събира голямо множество. Един свещеник се осмелява да отслужи опелото с християнски песнопения и обредни действия. В Благоевград на името на войводата е наречена улица, издигнат е негов паметник и е открита паметна плоча на мястото, където е била къщата му. Президентът на България Георги Първанов награждава внука на войводата – Христо Григоров, с орден „100 години Илинденско – Преображенско въстание“.
Паметника на Ичко Бойчев се намира в квартал Вароша, Благоевград.
Паметник на Св. Св. Кирил и Методий
Паметник на Св. Св. Кирил и Методий пред НХГ с автор Николай Терзиев е поставен през 1980 във връзка със 100 г. на гимназията – бивша Солунска. Образите са силно опростени, относително безплътни и стилизирани, но запомнящи се.
Бюст -паметник на Пeйо Яворов
Намира се в градската градина в близост до хотел “Ален мак”. Поставен е през 1933, но неговият автор за сега не е известен. Като близък съратник на Г. Делчев и участник в национално-освободителните борби на населението от Пиринския край, той е особено почитан тук.
Бюстът е поставен върху пиедестал от гранит.
Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски
Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски /дядо Ильо Малешевски/. Той е особено популярен сред населението в Пиринския край като хайдушки войвода. Участва в Сръбско-турската война 1885 г., в Руско-турската война от 1977/78 г., в Кресненско-Разложкото въстание 1978/79 г. Добил е още приживе легендарна слава, а подвизите му са възпети в много народни песни. Автор на паметника е Калин Димитров.Поставен е през 1970 г.
Бюстът е отлят от бронз и поставен на гранитен пиедестал. Намира се в алеята срещу музея непосредствено до корито на реката.
Барелеф на Никола Вапцаров
Барелеф на Никола Вапцаров, с автор Стою Тодоров, е поставен на фасадата на ДТ “Н. Вапцаров”.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Израснал в средата на родолюбиви банскалии, с риск за живота си, родителите му участват в българското национално-освободително движение в Македония и активно работят за българщината. Самият Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това, проявява българското си национално съзнание, но и горещия си романтичен патриотизъм. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни” излиза през 1940 г. Творчеството му е превеждано на редица езици.
Паметник на Христо Ботев
Паметника на поета – революционер Христо Ботев в Благоевград се намира на площад „Народни Будители” до сградата на историческия музей.
Христо Ботев е роден на 6 януари в град Калофер, в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Ранните години от живота на бъдещия поет и революционер преминават в градовете Калофер и Карлово. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в град Карлово. По- късно се завръща в град Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва Калоферското трикласно училище. Жизненият път на поета преминава през многобройни бурни премеждия с неговата чета. На 2 юни Христо Ботев бива смъртоносно прострелян в сраженията на връх Околчица.
Името на ненадминатия поет, пламенен публицист и всеотдаен борец за национална свобода Христо Ботев, се помни и ще продължава да се помни от младите поколения занапред.
Паметник на Тодор Александров
Намира се пред Окръжния съд, поставен е на 22 октомври 2013г. по повод 120 години от създаването на ВМРО и 110 години от Илинденско- Преображенското въстание.
Тодор Александров е български революционер и лидер на Вътрешно македоно- одринска революционна организация. Едва 15 годишен той бива покръстен за член на комитета от Христо Матов и работи активно за идеята на организацията до смъртта си. Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.
Паметен знак от признателното население на Горна Джумая, който показва мястото и датата на посрещане на освободителните руски войски от ІV мариополски полк, предвождан от майор Иван Павлович Орлински – 12.ІІ.1978 г. се намира в градинката пред главния вход на стадиона.
Паметник-костница на загиналите в Балканската война и освобождението на Г.Джумая от турско иго признателното население е издигнало в дясно на пътя за Ловния дом. Той представлява пирамида от отделни каменни късове, в основата на която са изписани местата, където са водени бойни действия през войната.
Непосредствено до него е гробът на Мите Марков.
В парка Ловен дом през 60-те години на ХХ в. е изграден паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма.
Зад него са разположени осем плочи с имената на загиналите в борбата против фашизма.
Пътуващите по международния път Кулата-София срещат на входа на града като паметен знак “Летящия кон”. Негов автор е Иван Нешев. Той се извисява на метална траверса под остър ъгъл, разположена на нисък хълм край самия път.
Свързан е с легендата за създаване на града.
Инфо: Община Благоевград | Снимки: Blagoevgrad.eu, Архив