Сурва е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Сурвакане – това е и основния обичай, който се изпълнява години наред. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потуват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!
СУРВАКАРИ
Хей, другари сурвакари!
Хей, юнаци със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
С чудно хубава премяна:
Всяка клонка позлатена,
Всяка пъпка посребрена
С бял варак и мразовина.
Сурва весела година!…
Едро жито по хамбари,
Тлъсти агнета в кошари,
Тучно вино по мазите,
Мед и восък по пчелите;
Пълна къща със имане –
Мир и обич да настане,
Да живеят като братя
Всички хора по земята,
Че земята е градина…
Сурва, весела година,
до година, до амина…
Йордан Стубел