350 милиона евро ще струва строителството на автомагистрала “Струма” през Кресненското дефиле. Това изчисли министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред Канал 3. Тя разкри, че вече има идеен проект, който включва тунели, полутунели, виадукти или преминаване на пътя на две нива. Проектът използва максимално съществуващия път и е щадящ за околната среда.
“Важно е да имаме две платна в една посока на движение, да нямаме насрещно движение, а дали ще е магистрала или скоростен път е без значение, когато можем да постигнем добра скорост на преминаване и безопасност”, обясни Павлова, цитирана от “Стандарт”. И увери, че безопасността на преминаващите през Кресненското дефиле е най-важна, тъй като там всеки ден хора губят живота си. Така магистралата ще минава през дефилето с малки тунели и се зачерква идеята за строеж на голям 15-километров тунел. Причината е, че подобен тунел ще оскъпи проекта поне двойно и ще ни излезе 1 млрд. евро.
“Едно е да се построи път за 350 млн. евро, за колкото ние искаме да го направим и имаме проектно решение, друго е някой да даде 1 млрд. евро, за да го построи по определен начин”, отбеляза Павлова. Тя загатна, че интерес от строеж на големия тунел имат само чужди строителни компании, които могат да изградят такова мащабно съоръжение. И призна, че в строителството на последния участък от магистралата през Кресненското дефиле се сблъскват финансови и лобистки интереси.
“Това е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния или Западна Европа. Там трябва да има магистрала, скоростен път или каквото и да е съоръжение, с което да осигурим безопасно преминаване”, заяви регионалният министър. Тя напомни още, че този транзитен коридор е с национално и международно значение и е един от най-натоварените маршрути в България, който създава поминък и заетост на хората. “Би било национално предателство да не го довършим”, призна министърът. Като друга причина да се предпочетат малките тунели Павлова посочи факта, че районът е с висока сеизмична активност и ако бъде прокопан само един огромен тунел, ще трябва да се направят и специални депа за земна маса със съдържание на радиоактивни елементи.
В Народното събрание вече е внесен законопроект за дигитализация на картите на възстановената собственост и нанасянето им в кадастъра, разкри още регионалният министър. Благодарение на него България ще може да постигне изцяло покритие с кадастрални карти. Грешките в картите на възстановената собственост сега са между 40 и 50%. “Така например пътят през Кресненското дефиле според картата е начертан в реката, а пътят към Рилския манастир – в гората”, посочи Павлова.
