От Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат “Мъчници”. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Според народните обичаи с Игнажден започват Коледните празници. На този ден се практикува обичаят полазване: по това какъв човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината – ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.
В някои райони битува традиция първоначално да се уговарят кой да посети къщата, но в повечето случаи се смята, че ако отидеш в чужда къща на Игнажден не трябва да си “празни ръце”.
Старите хора казват, че на този ден не се дават и пари на заем, защото така ще си изгуби късмета. За хубава поличба се счита, ако намериш или получиш късмет, дар или пък пари. Народното поверие гласи, че от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце.
Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.
Днес имен ден празнуват всички, които носят името: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.
