Над 1.5 млрд. лева дължат българите на компаниите за бързи кредити в края на юни, сочат данните на БНБ. Близо 75% от заемите, давани от небанковите дружества, са за домакинствата. В сравнение с юни миналата година има увеличение с 5.4%.
Сумата на отпуснатите от небанкови компании заеми надхвърля 2 млрд. лв. Фирми също прибягват до такъв тип финансиране, защото често през банките е по-трудно или направо невъзможно, пише в. “Сега”. Данните на БНБ показват, че докато банковото кредитиране се свива, бързите кредити нарастват. Този ръст се дължи главно на увеличението на взетите потребителски кредити – с над 13% до 1.3 млрд. лв. В същото време жилищните заеми са намалели спрямо миналата година – с над 27% до около 192 млн. лв.
Небанковите компании, наричани още “магазини” за кредити, предлагат по-лесно и по-бързо финансиране и затова немалко граждани и фирми търсят услугите им, макар че излизат по-скъпо. По-малки суми – например за плащане на ток или за покупка на телефон, се отпускат само срещу лична карта. Минус на този тип финансиране са по-високите лихви и такси.
Българите най-често прибягват до такива лесни заеми за плащане на битови сметки, ремонти, мебели, домакински уреди, внезапни разходи за болница и лечение, за почивка през лятото и др. При покупката на битова техника – хладилници, климатици, печки, има сезонен елемент, показва статистиката.
Данните на БНБ показват, че през небанкови дружества се теглят и доста заеми с дълъг срок на погасяване. Заемите над 5 години са за близо 632 млн. лв., между 1 и 5 години – 607 млн., до 1 година – 342 млн. лв.
Данните на БНБ потвърждават, че все повече домакинства задлъжняват, тъй като доходите им не стигат за покриване на разходите. Според статистиката на НСИ българите все повече крепят семейния бюджет, като взимат пари назаем. А тъй като банките трудно отпускат финансиране и процедурите са доста бавни и педантични, много хора се обръщат към алтернативни “магазини” за кредити.