Обществеността на Симитли отбеляза 165 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Импровизирано четене на произведения на Вазов сътвориха граждани, служители на общинска администрация Симитли, читалищни дейци, потребителите на „Защитено жилище за лица с психични разстройства” и родители с малките си деца. Над изложените книги на великия Вазов в парка се развяваха българският трибагреник и Самарското знаме. Студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски” припомниха словата на Вазов, че неговият юбилей е и празник на народа и още, че неговите песни все ще се четат. Студентите представиха и накратко жизнения път на Вазов.
„Днес сме се събрали тук, за да отпразнуваме 165 години от рождението на Иван Вазов. Писателят, който възпя подвига на падналите за свободата в една епопея славна. Поетът, който възпя тъгите на майка България. Сам той през 1920 г. бе казал: „Но един таен глас ми шепнеше: Този юбилей не е само твой, а е празник на българския духовен напредък, празник на народа. Нека внесем в наболялата му душа една луча от чиста радост!”. „Свидетел, очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове,” Вазов не можа да остане хладен, той се радваше, плачеше, трепереше, страдаше с народа. Почитаме 165 години от раждането на човека, който сам преди 95 години призна: „Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда… И съзнанието, че съм бил полезен на България, за мене беше най-голямата награда. За друга не мислех”, с тези думи започна четенето Кристиян Ковачев.
Секретарят на Община Симитли Виолета Айкова припомни моменти от годините, в които е била преподавател по литература и акцентира върху нежеланието на младите ученици да четат. Като главен проблем за тази тенденция сред новата генерация Айкова посочи възпитанието. „Сега има много нови технологии, откъдето също може да се четат всякакви произведения. Голяма част от тях вече са превърнати и в песни. Така че са достъпни във всякакъв вид”, сподели тя. Накрая всички заедно със заместник-кмета на Община Симитли Евгения Георгиева изпяха „Де е България?”.
„И нека не забравяме, че Вазов е жив, той е тук сред нас, защото както гласи една арабска поговорка: „Човек не умира, когато бъде положен в земята, а когато името му спре да се споменава. Все още името на народния певец се споменава и ще се споменава вовеки”, категорични бяха присъстващите.
