Данъкът ще увеличи драстично цените на продуктите, попадащи в категорията “вредни”.
Например, пакет бисквити, който тежи 150 грама, се очаква цената му да скочи с около един лев, след въвеждането на данък “вредни храни”.
Енергийните напитки също ще претърпят промяна в цените. Очаква се повишението да е с около 50 – 60 стотинки.
Промени ще има и в храните, предлагани в ресторанти и заведения, като предимно тези, които съдържат частично хидрогенерирано растително масло, ще бъдат с редуцирани цени с около и над един лев.
В категорията с високо съдържание на захар се включват продуктите с повече от 40 грама на 100 грама като шоколад и шоколадови бонбони; други захарни изделия с 25 г/100 г захар като сладолед; натурални сокове с под 40% натурално съдържание; конфитюри.
Продукти с високо съдържание на кофеин или таурин са в третата категория, която ще се облага допълнително заради вредата си, съобщава Dnevnik.bg. Такива са най-вече енергийните напитки, които имат повече от 24 мг кофеин на 100 мл или повече от 100 мг таурин на 100 мл, също и енергийните шотове със съдържание от 60 мг кофеин и/или повече от 300 мг таурин в порцията си. Оказва се, че България е на второ място по употреба на енергийни напитки от деца (след Холандия) – почти всяко десето момче между 14 и 18 пие не по една, а по повече на ден.
Алкохолните напитки с добавен кофеин също ще се счита за по-вредни, но не и ако се добавя само кофеинова есенция за аромат.
Заедно с това и всички храни със съдържание на частично хидрогенирано растително масло като маргарини и продукти имитиращи млечни изделия, също и пържените храни в заведенията. За спазването на закона ще следят регионалните здравни инспекции (РЗИ), които и сега са отговорни за контрола по храните. Финансовите параметри ще са отговорност на агенцията по приходите (НАП).
Амбицията на Москов е законът да влезе в сила още от 2016 г. и това е съгласувано с финансовото министерство. От утре документът ще е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МЗ. Обмисля се да се даде време на производителите да се нагодят към новия закон – към тях ще има изискване за промяна в етикетите и обозначаване на вредните съставки, а освен това ще имат възможността да намалят вредното съдържание на продуктите си и да направят продукта си по-здравословен така че да избегнат допълнителното облагане, посочи здравният министър.
Ако нито производителите нито потребителите не променят поведението си по отношение на вредните храни, мярката ще донесе 150 милиона лева допълнително от данъци в държавната хазна, изчисляват ведомствата. Москов коментира, че всъщност оптимално ще е приходите по закона да са нула лева, което ще означава, че мярката е дала резултат и масовата консумация на вредни храни сред населението е престанала.
С парите от Данък обществено здраве се предвижда финансиране по три пера – 20% от средствата ще отидат за обновяването на спортни игрища и площадки в училищата; други 20% ще са за подобряване на храненето в училищата и останалите 60% ще се насочат към програми за профилактика, превенция и лечение на хронични заболявания, също и за програми за майчино и детско здраве, поясни Красен Кралев.
Министърът на младежта и спорта е убеден, че с тези допълнителни средства в рамките на 4-5 години ще бъде решен проблемът с липсата на условия за спорт в училищата. За разходването на парите ще е отговорен Обществен съвет с участието на спортисти, педагози, здравни специалисти и представители на общината, за да има прозрачност на решенията, уточни Кралев.
Моделът, който използва българското правителство е от Унгария. Там Данък обществено здраве е въведен през 2011 г. и до 2013 г. дава резултат в намаление на консумацията на вредни храни с 27% и увеличение на приходите в хазната от около 61 милиона евро на година.