Асоциация на индустриалния капитал в България стартира информационна кампания „Сивата икономика – браншови разрез”

Асоциация на индустриалния капитал в България стартира информационна кампания и изпращане на серия материали, наречена „Сивата икономика – браншови разрез”. В тази кампания ще бъдат анонсирани осъществените в рамките на проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика” изследвания за нивата на неформалната икономика в 11-те пилотни бранша, заложени в проекта.

Посочените изследванията показват, че в България сивият сектор намира по-големи или по-малки пространства във всички браншове, но с различни проявления и различен обхват. Според 71,7 % от българите, неформалната икономика е в различна степен проявена на браншово ниво. Поради спецификата на извършваната в тях дейност, степента на урегулираност и наличието на контрол от страна на държавата, браншовете предоставят нееднакви „полета” за разпространение на сенчестата икономика.

В търсене на браншовите отлики на сивия сектор, освен към българските граждани и към работниците и служителите, се обърнахме към самите работодатели. За целта са проведени изследвания сред работодатели от пилотните за проекта браншове. Според техните оценки най-силно засегнати от неформалната икономика са трудоемките сектори: строителството, туризмът, текстилната промишленост, търговията, млекопреработ-ването, селското стопанство и земеделието в частност, услугите и ремонтите, здравеопазването, частните уроци, държавната администрация.

Сивите практики варират в изключително широките граници между 30 и 75%. На първите места по сиви практики са инфраструктурното строителство, туризмът и здравеопазването. Поради особеностите на дейността в тези браншове (сезонна работа, изпълняват се отделни поръчки, налице е огромно текучество на персонала), сенчестият бизнес достига изключително високи стойности – до такава степен, че става определящ за тези браншове. Работодателите са на мнение, че сивите практики са повече в браншовете и дейностите, при които има високи данъци и се изисква по-голям капиталов ресурс.

Значителни „сиви”сектори съществуват и в леката промишленост, особено при акцизните стоки (производство на алкохол, цигари, горива), в текстила и транспорта. Според работодателите тук широкото разпространение на неформалната икономика се дължи на възможността за значителни печалби, които могат да бъдат реализирани при укриване на обороти и неиздаване на платежни документи или фактуриране под реалните цени, поради големите обороти, които се реализират ежедневно.

По мнението на изследваните работодатели най-малко и сравнително по-рядко срещани са сивите практики в браншове като машиностроенето, небанковите финансови услуги и пощенските услуги (между 10 и 15%).

В изследванията работодателите застъпват мнението, че в последните две години ситуацията видимо се е усложнила. Кризата се разглежда като мощен катализатор на сивите практики. Според работодателите, в момента няма бранш, който да не е засегнат от неформалната икономика. Сенчестите практики стават общ белег на икономиката, необходим елемент от битието на икономическите субекти. Причините са тривиални: разходите за труд стават прекалено високи и работодателите търсят начини да се „спасят поединично”.

Браншовите изследвания открояват немалка група работодатели, според които неформалната икономика има всеобхватен характер. Сивите практики имат типични браншови лица, макар че като цяло са навсякъде, където има възможности за бързи печалби чрез заобикаляне на законите и регулациите, неплащане на данъците и акцизите.

Браншовите изследвания показват, че има строга зависимост между проблемите в даден бранш и вероятността в отговор на тези проблеми да се развият сиви практики. Според изследваните работодатели браншовете страдат от няколко общи сериозни проблема:
свит местен (български) пазар, слаби възможности за поглъщане на нови стоки и услуги;
затруднена възможност да се излезе на европейските пазари;
нелоялна конкуренция;
проблеми със снабдяването с материали;
липсата на квалифицирани кадри;
забавените плащания от държавата;
опорочаването на търговете и въвеждането на корупционното поведение като модел за печелене на търгове и поръчки;
труден достъп до кредити за малките и средните фирми;
кражби на разработки или ползването на чужди разработки.

Подобни новини

Последвайте ни...

81,580Последователикато
1,559последователиследвам
420абонатиабонирам
- Advertisement -spot_img
- Advertisement -spot_img

Най-новите новини

error: